2 Юни - Денят на Ботев

Христо Ботев (1848 - 1876)

Тоз който падне

в бой за свобода,

той не умира !

      Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

Източник:

Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана, 

потънал в кърви, лежи и пъшка 

юнак с дълбока на гърди рана, 

юнак във младост и в сила мъжка. 

На една страна захвърлил пушка, 

на друга сабля на две строшена; 

очи темнеят, глава се люшка, 

уста проклинат цяла вселена! 

Лежи юнакът, а на небето 

слънцето спряно сърдито пече; 

жътварка пее нейде в полето, 

и кръвта още по-силно тече! 

Жътва е сега... Пейте, робини, 

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, 

в таз робска земя! Ще да загине 

и тоя юнак... Но млъкни, сърце! 

Тоз, който падне в бой за свобода, 

той не умира: него жалеят 

земя и небо, звяр и природа 

и певци песни за него пеят... 

Денем му сянка пази орлица 

и вълк му кротко раната ближе; 

над него сокол, юнашка птица, 

и тя се за брат, за юнак грижи! 

Настане вечер - месец изгрее, 

звезди обсипят сводът небесен; 

гора зашуми, вятър повее, - 

Балканът пее хайдушка песен! 

И самодиви в бяла премена, 

чудни, прекрасни, песен поемнат, - 

тихо нагазят трева зелена 

и при юнакът дойдат та седнат. 

Една му с билки раната върже, 

друга го пръсне с вода студена, 

третя го в уста целуне бърже - 

и той я гледа, - мила, зесмена! 

"Кажи ми, сестро, де - Караджата? 

Де е и мойта вярна дружина? 

Кажи ми, пък ми вземи душата, - 

аз искам, сестро, тук да загина!" 

И плеснат с ръце, па се прегърнат, 

и с песни хвръкнат те в небесата, - 

летят и пеят, дорде осъмнат, 

и търсят духът на Караджата... 

Но съмна вече! И на Балкана 

юнакът лежи, кръвта му тече, - 

вълкът му ближе лютата рана, 

и слънцето пак пече ли - пече!

Христо  Ботев